ПЪНКА̀ВЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Диал. Опитвам се, мъча се несръчно, непохватно да направя нещо; пипкам се. Дядо Стоил се попочеса, прибра си разхлабените потури, привлече се до огнището при бабата, взе иглата и конеца, мъчи се, пънкави се и той и не можа да я вдене. Чудомир, Съч. ІІ [еа]. Ето, че съгледа човек, гърбом стои на железата и се пънкави: тряба някой крадец да е, .., види се, че се мъчи да си отвие някое витло. ВЦ, 1888, кн. 20, 19.